Когато чуя имената Кирил и Методий, в ума ми изгрява светлина. Те не са просто двама братя от миналото. Те са героите, които дадоха на народа ни нещо по-ценно от злато: писменост, знание, възможност да говорим, пишем и съхраняваме историята си.

Ако те не бяха създали нашата азбука, нямаше да можем да четем книги, да пишем стихотворения, да казваме „мамо“, „татко“, „обичам те!“ и все важни думи за нас. Всеки предмет си има название и всяко изречение словоред. Чрез думите ние общуваме и изразяваме мислите си на хартия и на глас.

Тяхното дело ни е направило това, което сме днес – народ със собствен глас. Те са като ангели на словото, защото чрез него са ни дали доброто – доброто на знанието, вярата, на обединението. Всеки учебник, всяка приказка, всяка песен или книга написана на български, носи тяхната светлина и е част от техния завет.

Още от малки учим буквите, думите и опознаваме света. Можем да четем на всяка тема и да се обогатяваме със знания, които ни надграждат и ни доближават до науката. Най-голямото богатство са книгите и книжовността. Те са извор на знание и нестихващо любопитство към света. На ангелите – двама братя дължим почест и преклонение, затова че имаме книжнина, свещенни книги и сме обединен народ.

На 24 май не празнуваме просто буквите. Празнуваме доброто, което те ни завещаха. Празнуваме грамотността и безмерната радост от това, че тя е семенце във всеки от нас, което пониква с раждането ни и расте заедно с нас. И днес, когато пиша това, аз съм благодарна. Защото мога да мисля, да чувствам и да мечтая… на своя език. Словото ми може да стигне до всички вас. Дълбок поклон пред делото на светите братя Кирил и Методий!!! Творете и дерзайте и не забравяйте за тях! На тях дължа и представянето си пред Вас!

Валентина Цанкова Маджарова, VІ „б“ клас, 2025 г.