Беше топъл майски ден. В училище всички се подготвяхме за тържеството по случай 24 май. Учителката ни по български език ни даде задача – да напишем разказ или съчинение за делото на светите братя Кирил и Методий. Всички започнаха да си шепнат идеи, но аз останах замислена. Как да напиша нещо истинско за хора, живеели преди толкова векове? Същата вечер, седнах на бюрото си с тетрадка и химикалка в ръка. Гледах празния лист и се чудех откъде да започна. Неусетно се уморих и съм заспала. В съня си се озовах на красиво, светло място – тихо, спокойно и пълно с някакво топло усещане. Пред мен се появиха двама мъже в бели дрехи, с добри очи и топли усмивки.

– Здравей ! – каза единият. – Аз съм Константин-Кирил Философ, а до мен е брат ми -Методий. Ние сме ангелите на словото.

– Истинските Кирил и Митодий ?! – попитах изненадано.

– Да. Дошли сме да ти покажем какво добро оставихме след себе си.

С едно движение на ръката им, пред мен се появиха картини: деца , които се учат да пишат и четат; учители, които с любов предават знанието; книги, които се пазят като съкровища. Видях как словото осветява умовете на хората, дава им сила, надежда и свобода.

– Без азбуката, която създадохме, нямаше да има българско слово, култура, песен, молитва. Словото е светлина, която не угасва! – каза Методий.

Погледнах ги с възхищение и тихо прошепнах:

– Благодаря ви!…Заради вас днес имам думите, с които да мисля, да мечтая, да обичам. Когато се събудих, още беше рано. Но вече знаех какво да напиша. Взех химикалката и започнах: ,, Кирил и Методий са ангелите на словото. Те ни дадоха не само азбуката, а светлина. Оставиха ни знанието, най-голямото добро, което можем да предадем напред. Тяхното дело живее в сърцата ни и ще живее винаги. “

Анна Тодорова Гълъбова, V клас, 2025 г.