Далеч в епоха тъмна и сурова, дойдоха двама – със златни слова.
Не войни, а братя – с мисия висока, да светнат пътя с писменост.

Кирил и Методий – с огън в очите, дадоха ни азбука – дар за душите.
Словото в ръцете им бе като криле – разтваряше умове, летеше към небе.

Те бяха ангели – не с пера от сняг, а с буквички живи, с дух незабравим и благ.
Добро оставиха – знание, светлина, език на народа, писменост една.

Днес ги славим в песни и венци, във всяка книга, в дейците мечти .
Доброто що оставиха – не угасва, то е вечно с нас.

Никол Георгиева Пандева , V а клас, 2025 г.