„О, вие будители верни, народни,
разбили тъмата на робската нощ,
отдали живот , за да бъдем свободни,
от вас идва нашата сила и мощ!

Следовници горди , достойни сме ние!
Ще пазим завета ви жив и свещен!
Додето в сърцата ни огън се крие,
ще крачим по пътя , от вас осветен!“

Радко Стоянов

Българското слово е било винаги човешко, земно. То не е кънтяло под сводовете на гигантските катедрали, защото не сме имали катедрали, а натикани дълбоко в пръстта църквици и библиотеки вдън горите на Атон и Рилската пустиня.

Българските будители и книжовници са кръстосвали земята ни с окървавени от каменистите пътеки нозе, писали са на газеничета и са четели написаното в тъмни одаи пред смълчани овчари, орачи и копачи, пред полуграмотни кундурджии и абаджии, които след това са ставали ктитори.

Първи ноември е ден за почит на предците ни будители -книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало.

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Празниците отминават, цветята пред паметниците увяхват и единственото нещо, което няма да загуби смисъл и стойност, е нашето самосъзнание и достойнство на българи. В днешното тревожно и объркано време винаги и неотменно сме длъжни да пазим звуковете и думите светли и чисти, за да не се наложи нов Паисий да ни напомни:

„О,неразумний и юроде!
Поради що се срамиш
да се наречеш болгарин…?”

Националната ни история е велика! Но тя е велика не само заради стойността на събитията в нея. Зад всяко велико събитие стои велика идея, която всеки българин прави своя, когато тя докосне сърцето му.