Дворът ухаеше на майско утро – свежест, цветя и нетърпеливо вълнение. Училището бе същото, а сякаш нищо не беше както обикновено. Учителите стояха усмихнати встрани, отстъпили място на новите „ръководители“ – ученици с папки в ръце, уверени погледи и леко скрита тръпка в гласа. Беше Ден на ученическото самоуправление – празник, в който ролите се разменят, а опитът се превръща в игра, която учи повече от всяка класна стая.

Всяка класна стая днес бе малка сцена, където учениците влизаха в ролите на свои учители. Отначало срамежливо, после с нарастваща увереност, те водеха уроци, задаваха въпроси, рисуваха, обясняваха, смяха се. На дъската, освен формули и дати, се изписваха мечти.

Денят не беше просто забавление. Беше урок по отговорност, по съпричастност и уважение. Беше празник на доверието – когато възрастните повярват в младите, а младите се осмелят да мечтаят за повече.