Коледното тържество винаги започва с една голяма идея… и още по-голяма бъркотия. Още от първата репетиция всичко излиза извън контрол: някой си губи крилата за ангел, друг забравя текста, трети се спъва в елхата, която уж трябва да е „символ на празника“ , а не опасен предмет. Понякога се чудя дали правим тържество, или снимачен ден за комедия.
Но точно в този хаос има нещо хубаво. Всички се смеем, помагаме си, опитваме пак и започваме да вярваме, че накрая все пак ще успеем. В напрежението има и малко магия – сякаш Коледа ни подшушва: „Не се предавайте, чудото идва!“ И наистина идва.
В деня на тържеството сякаш всичко се подрежда. Сцената свети, костюмите блестят, а ние се чувстваме като звезди, които най-после са намерили мястото си. Публиката ни гледа, усмихва се, а ние разбираме, че всички падания, караници и забравени реплики са си стрували. Да, бъркотията беше голяма… Но финалът беше още по-голям и точно това прави Коледа красива – от хаос да създадеш чудо.

Даниела Николова  VІІ б клас