Магията на Коледа

    В столицата на най-голямата империя на света, а именно Петербург, живееше семейство Никифорови. Семейството се състоеше от пет членове – бащата на име Виктор, майката Мила и трите им деца. Най-големият им син се казвал Николай, по-голямата им дъщеря – Мари и най-малката им дъщеря – Мишел. Мишел беше на шест години, имаше дълга къдрава коса, дълбоки зелени очи, румени бузи и любопитен характер.

    Коледа наближаваше и семейство Никифорови украсяваха своята огромна зелена елха с най-лъскавите играчки: от най-обикновени топки до огромни панделки в жълто и червено. От ляво на елхата беше камината, силните пламъци в нея си играеха един с друг толкова впечатляващо за Мишел. Цялото семейство беше заедно освен бащата, който имаше работа в града. Изведнъж вратата се отвори и той се появи, носещ кутия с дупки по нея.

– Какво е това? –попита Мари.

– Кутия. – отговори баща и с лека закачка в гласа.

– А какво има вътре? – настоя с въпросите си Мари.

– Отворете и вижте.

    С тези думи Виктор остави кутията на масата и седна на дивана. Трите деца отвориха кутията и от нея се показа коте.

– Коте! – възкликна Мишел.

– Коте ли? – възмутено възкликна Мила. – Не, не ми трябва и котка вкъщи, имам три деца, те са ми достатъчни!

– Спокойно, то е малко и няма да прави много бели. – отговори Виктор.

    Докато изрече тези думи, рижавото коте изскочи от кутията, разкъса пердето и одра Мари. Тя залитна, бутайки елхата в камината. Елхата се запали, а с нея и цялата стая. Пожарът обхвана цялата сграда.

    Семейството успя да избяга от пожара, но малката Мишел се изгуби в навалицата. Никифорови бяха съкрушени.

    Четири години по-късно семейство Никифорови вече живееха в нова къща. Николай на четиринайсет години и Мари на дванайсет се прибираха вкъщи. Улиците на града отново са украсени и привличат със своите светлини. Отново наближава Коледа!

– Ники? – каза Мари, обръщайки се към брат си.
– Да! – отговори Николай.
– Това момиче познато ли ти е ? – каза Мари, сочейки къдрокосото момиче.
– Ми…Мишел! – с треперещи устни Николай едва успя да изрече това име.
– Да! – отговори момичето, което рязко се обърна.

    Николай, прекалено развълнуван, не успя да повярва на очите си, пред него стоеше момиче със зелени очи и къдрава коса, досущ като на сестра му.

– Къде живееш? – побърза до попита Ники.
– В сиропиталището, на улица Лисабон. – учудено отговори момичето.
– Познаваш ли родителите си? – още по-бързо зададе втория си въпрос Ники.
– Не помня лицата им, но помня, че се казваха Виктор и Мила, имах си и брат на име Николай и сестра Мари. – с недоумение отговори детето.
– Ела с нас! –настоя Николай.
– Защо? –недоверчиво отговори Мишел.
– Познавам родителите ти! – каза Николай.
– И откъде ги познаваш, нямам ти вяра! – бързо го прекъсна момичето.
– Познавам ги, защото аз съм брат ти Николай Никифоров!

    Щом Мишел чу това познато име, тя реши да ги последва. С влизането от вратата и виждайки елхата, украсена по същия начин, както преди четири години, спомените на момичето започнаха да се появяват един по един, спомени за семейството, за приятелите, но и спомени за пожара.

– Коя е вашата нова приятелка? –попита Мила.
– Мамо, това е сестра ни Мишел!
– Мишел! – едва повтори името Мила и изпусна лъжицата, която държеше.
– Да мамо, аз съм Мишел Никифорова. – с насълзени очи потвърди детето.

    Майката прегърна своите деца и те заплакаха, но тези сълзи не бяха от тъга, а от радост. Но най–много плака Виктор, който се обвиняваше за вероятната смърт на дъщеря си през тези мъчителни четири години.

    След години, когато децата пораснаха и станаха родителите, разказваха на своите деца за магията на Коледа и как тя е върнала сестра им при тях.

Рая Мацанова VII клас