Една снежна вечер, малко преди Коледа, в подножието на боровата гора лежеше тихото селце Елхово. В него живееше момиценце на име Мария – добро, любознателно и винаги усмихнато. Макар семейството й да нямаше много, те споделяха всичко и вярваха, че истинските богатства са в сърцето. В навечерието на Коледа вятърът донесе силна виелица. Хората се прибраха рано, пътищата побеляха, а снегът заглуши  всички звуци. Докато Мария затваряше прозореца, тя забеляза малко червено петънце до оградата. Изтича навън и видя, че това е премръзнало червеношийче, свило крилца в снега.

 – Малко приятелче – прошепна тя, – няма да те оставя.Мария взе птицата внимателно в шепи и я занесе до печката. Сложи й малко трохи и топла вода. Червеношийчето трепереше, но постепено се успокои. Момичето му направи меко гнездо в малка кошничка и го постави до прозореца. На следващата сутрин, точно преди Бъдни вечер, снегът спря. Когато Мария се събуди, птицата вече подскачаше бодро по перваза. Тя отвори прозореца и червеношийчето литна навън. Преди да изчезне, то се обърна и изчука с човчицата по стъклото, сякаш казваше благодаря. Мария се усмихна и тръгна към площада, където щяха да укрсяват голямата коледна елха. По пътя видя съседа дядо Петър който, се мъчеше да пренесе тежка торба дърва.
– Дядо Петре, нека Ви помогна! – предложи тя.
Заедно занесоха дървата, а старецът, трогнат от внимание, подари на Мария малко дървено ангелче, което сам беше издялал. Когато стигна до площада, момичето видя група деца, които се опитваха да украсят високото дърво, но не достигаха най – горните клони. Мария се сети за голямата стълба, която стоеше до читалището, и я донесе. С нейна помощ всички гирлянди и звезди намериха своето място. Вечерта селото блесна в топли светлини. Хората се събраха около елхата, пееха песни и се поздравяваха. Тъкно когато всички запяха Тиха нощ, над елхата прелетя познато червеношийче и кацна на най – високия клон, точно до звездата. Всички ахнаха от удивление.

Дядо Петър прошепна:
– Виждате ли? Добрината винаги намира път да се върне. Мария погледна малката птица и почувства как сърцето й се изпълва с топлина. Разбра, че няма значение колко голямо е едно добро дело – важното е да се прави от сърце. А по Коледа дори най-малката добрина може да запали светлината, по – ярка от всички гирлянди на света. И така, Елхово посрещна най – топлата Коледа, а хората там никога не забравиха, че чудесата  започват от малките добрини.

Валентина Маджарова Vll б клас