Моето родно място, тук съм си сама,
с мечтите си и тетрадка в ръка.
Вдъхновениe и творчество пълнят въздуха,
когато седна и започна да творя.

Компютърът ми сияе, цветен и ярък,
клавишите тихо прелистват мрак.
Идеите се редят, думите се римуват,
стиховете се раждат, светове се създават.

В Дорково се раждам аз,
сред планини и поля,
красотата тук е безкрайна,
в сърцето ми винаги е тя.

Дорково родно място мило,
с прекрасни пейзажи и спокойствие в сърцето ми,
ти си като диамант сред планините и полята,
където спомените ми са вечно запазени и светят.

Твоите улици плъзгат се нежно и тихо,
със селски домове и църква като съкровище в средата.
Дорково, ти си мястото, където винаги се чувствам смирена.

Благодаря ти, Дорково, за всичко,
за спомените, които оставяш в мен.
Ти си моето родно място, моето съкровище,
и с гордост винаги ще те нося в сърцето си!

Валентина Керкелова VI a клас 2024 г.