Завършването на основното образование е момент, наситен с емоции – и радост, и вълнение, и дори малко тъга. Това е денят, в който учениците от VII клас се сбогуват с едно познато, уютно място и поемат по нов, по-самостоятелен път.

Всяка раздяла е трудна, особено когато си прекарал седем години в едно и също училище – в една и съща класна стая, с едни и същи усмивки около теб. Затова и изпращането на седмокласниците се превърна в тържество на спомените и мечтите. Учениците, преминали през изпити и предизвикателства, излязоха пред своите учители и родители с вълнуваща програма, в която прозвучаха песни, стихотворения, думи на благодарност и обич.Песните, стиховете, танците и усмивките на децата създадоха атмосфера на топлота, благодарност и надежда. Всяка дума, всяко движение разказваше за пътя, който са извървели – с усилия, с труд, но и с много приятелства, споделени моменти и ценни уроци.

В знак на памет и продължение, седмокласниците засадиха дърво – символ на растежа, на корените, които остават, и на бъдещето, което тепърва ще се разлиства. Дървото ще напомня на всички следващи ученици, че тук някога са пораснали млади хора с мечти и устрем.

А когато в небето се понесоха шарени хелиеви балони, сякаш самото детство им помаха за сбогом. Всяко балонче отнесе със себе си едно желание, една мечта, едно „благодаря“. Това беше един красив финал – и същевременно едно ново начало.

Днес, когато те се готвят да поемат към нови училища, ние – техните учители – оставаме тук с надеждата, че сме били добри водачи. Надяваме се, че сме ги научили не само да събират и делят, да пишат правилно и да познават историята, но и да бъдат добри хора, с буден ум и чувствително сърце.

Скъпи седмокласници,

Бъдете смели! Търсете, мечтайте, създавайте! Вярвайте в себе си и никога не забравяйте хората и местата, откъдето сте тръгнали. Бъдещето е пред вас – нека го изживеете с отворено сърце!

На добър час!