На двадесет и четвърти – ден велик
в сърцата ни звучи родният ни вик.
Прекланяме се в тиха благодат
пред Словото – безсмъртният ни брат.

От Кирил и от Методий тръгва път,
по който светлината носим плът.
С азбуката – златен вечен дар,
изписваме мечти във свят без жар.

Българско слово – сила и мечта,
изви духа ни над тъмнина.
С тебе минаваме през всеки век
с лице на горд и мъдър човек.

О, буквички светли, прости и святи,
вие сте нашите живи завети.
С вас строим храмове от светлина
вяра, надежда и топла страна.

И нека всеки българин да знае:
без словото народът се разпилява.
А с книга в ръка и дух възроден
народът ни винаги ще е ценен!

Честит да бъде този светъл май,
денят на буквите – на вечен Рай!

Илайза Бекир Рамадан, VІІ клас, 2025 г.