Емил седеше в библиотеката, четеше нещо от далечната 885 година, тогава, когато двамата братя Кирил и Методий започнали работата си по създаването на азбуката. Макар това да не го интересуваше, той продълаваше да чете, защото беше наказан, но книгата не беше обикновена. Странните символи и картинки сякаш му шепнеха… Не след дълго се появила ярка светлина, която не спирала да се усилва. Изведнъж се озовал в странна стая, а върху главата му висели други две светлини, които се сторили много познати на Емил. Той гледал втренчено и учудено едновремено. Единият се обърнал и го попитал:

– Ти ли си онзи мързелив ученик, който е наказан да чете за нас или по-скоро си онзи, който е неблагодарен за това, което има сега? Дори и името ти е създадено от нас, благодарение на писмеността.

Емил зяпал безмълвно, като се засрамил, но бързо опитал да се защити:

– Е, какво има да чета, какво толкова – една азбука?

Двамата братя се спогледали и изведнъж Емил отново се озовал на необикновено място…

Този път бил в лаборатория, в която не трябвало да се изрича и дума, защото вибрациите могат да доведат до гръм или нещо по-опасно заради химичните елементи. Задачата на Емил била да комуникира с някои от хората там без да говори и без да използва писменост. Той се опитал да го направи с жестове, ала не се получило и те го помислили за луд. Не можел да се справи с тази задача.

Продължили и сега вече Емил е агент, който влиза в зона, където всяка дума се улавя с микрофон. Той имал специален часовник, чрез който да общува с партьора си, ала задачата била да не използва писменост. Щом казал дума, той бил заловен и хвърлен в тъмница. Когато Емил се събудил, осъзнал в колко много ситуации може да попадне човек и колко трябва да цени оставеното ни добро от Кирил и Методий.

Даниела Любомирова Николова, VІ „б“ клас, 2025 г.