„Ние казваме, че словото е най-силното оръжие заради неговата тежест в обществото и заради възможностите за защита с негова помощ. Ако думите са оставили следи след себе си, означава, че те са били чути и са били въздействащи.
Когато говори един човек, той трябва много да внимава, защото думите имат силата да влияят на хората страшно много. Когато умееш да ги използваш добре и да въздействаш на хората с тях, това значи, че си оратор. За да оставят следа след себе си, думите ни трябва да са точно и ясно изразени. Затова са останали в историята речите на големите хора, защото са били чути в обществото, но за да бъде чуто, словото трябва да е свободно. Няма да лъжа, България не е на челните места по свобода на словото, те са заети от скандинавските страни – Дания, Швеция, Финландия и Норвегия, но има държави като Иран, Афганистан и Ирак, в които се налага едно мнение сред обществото и ако то не бъде следвано от хората, те биват наказвани. След войната между Русия и Украйна, която разтърси света, Русия все повече пада надолу в класациите за свобода на словото. Хората там казват, че са в информационен балон, и че повечето телевизии са забранени и има само някои, които налагат мнението на властта. Радвам се, че има хора, които се противопоставят и използват думите като оръжие срещу пропагандата там.
Преди години хората намерили начин за решаване на конфликти и той е – дипломацията. Тя представя словото като оръжие срещу войните и избиването на хора.
Понякога управляващите имат нужда от сериозен словесен „шамар“, но доста често и обществото също. А защо този „шамар“ не дойде именно от най-малките – децата, нашето бъдещо поколение.
Нека словото бъде най-силното ни оръжие!“
Петър Герасимов, 6. клас за литературния конкурс „Словото – най-силното оръжие“
И тази година учителите и учениците от ОУ „Христо Ботев“ отправиха тържествен поздрав за празника на светите братя Кирил и Методий, на българската просвета и култура и на славянската книжовност. В тържеството взеха участие ученици от всички класове, като програмата беше богата и разнообразна.
Гости на тазгодишното тържество бяха г-жа Кристина Овчарова, заместник-кмет на община Ракитово, г-н Николай Ковачев, кмет на село Дорково, учители, ученици и родители. Г-н Ангел Гивечев отправи приветствено слово към гостите и ги поздрави за празника.
В края на тържеството бяха наградени отличилите се учители и ученици през годината, като нашите ученици за поредна година показаха завидни знания по всеки учебен предмет и достойно представиха училището ни както на областно, така и на национално ниво на олимпиади и състезания. Илайза Рамадан е ученичката, която ни представи на Националното състезание по компютърно моделиране. Отново имахме и класиран ученик на национален кръг в музикалното състезание „Ключът на музиката“. Това е Теодор Деянов. И двамата ученици, класирани на национален кръг, показаха, че нашето училище, макар и малко, успява да даде завидни знания на своите възпитаници, като ги нарежда до най-добрите ученици в цяла България.
Грамоти и подаръци получиха и останалите ученици, взели участие в състезания. С грамоти бяха наградени и участниците в Деня на ученическото самоуправление.
Освен в олимпиади и състезания беше организиран и литературен конкурс по случай 24 май на тема: „Словото – най-силното оръжие“. В него взеха участие Петър Герасимов от 6. клас, Рая Мацанова от 6. клас, Илайза Рамадан от 4. клас и Валентина Керкелова от 4. клас. Ето и останалите творби от конкурса:
„Имало едно време една мома, тя била от знатен род и много обичала книгите, затова и била много учена. Един ден, за да провери нейните знания, дошъл учител от най-доброто училище в страната. След като поздравил, учителят веднага започнал да пита момата сложни въпроси.
– Кажи ми сега, кой всяка нощ яде от месечината, та я прави по-малка и кой я възстановява след това? – попитал учителя.
– Никой не яде от месечината, просто тя отразява слънчевата светлина по друг начин. – отговорила момата.
– Добре, а кой измислил първата писменост? – отново попитал учителя.
– Шумерите от Азия. – отговорила отново правилно момата.
– Много добре, а каква е разликата между езерото и морето? – попитал учителят, като се опитал да затрудни момата.
– Разликата е, че в морето водата е солена, а в езерото е сладка. – отговорила сигурно и ясно момата.
Учителят, на когото вече му омръзнало от точните отговори на момата, я попитал един последен въпрос.
– Добре, много добре досега. Всичко казано е вярно, но ми кажи още кое е най-силното оръжие? – задал въпрос си, на който бил сигурен, че момата не знае отговора.
- Словото!
- Словото ли?
- Да словото, то е по-силно и от меча, и от стрелите. Не знаете ли, че словото е най-силното оръжие!“
Рая Мацанова, 6. клас
Пролет
Природата е пълна с красота,
небето пръска синева,
птиците запели сред
клони разцъфтели.
Зайчета скачат, ежчета бягат,
сърнички и елени си хапват,
клонки зелени.
Птички пъстрокрили,
се реят в небесата сини,
пеят с медени гласове,
огласящи цялото поле.
И спират ни дъхът цветята,
люлеещи се в полята
и всеки бял цветец,
готов да се превърне във венец.
Тук-там синият синчец,
радва с хубост,
своя първенец.
Потоци – бистри и сребристи,
рекички – чисти и игриви,
пеещи и устремени
шумят из гори зелени.
На хълма с облаците слято,
навсякъде дърветата цъфтят,
разлистват своите клони,
като златните корони
и с красотата си блестят.
Идва пролетта с цвете росно в ръка,
пръска своя аромат
и със силата на свежестта,
гордо вдига, тя глава.
Валентина Керкелова, 4. клас
Летни емоции
Щом лятото настъпи и засвети,
усмивката на лицето ми цъфти,
с приятелите стари,
измисляме новите игри.
Лятото е тъй вълшебно,
слънчево и тъй любезно,
лесно е тогава,
щом училището го няма.
И под синьото небе,
всичките деца са на море.
И с пълни кофички с вода,
на пясъка правим чудеса.
Най – обичам аз морето,
и мечтите под небето
и със слънчевата топлина,
се сгрява пак моята душа.
Колко сме щастливи,
като гларуси игриви
и с пояси в ръка,
волно пуснахме се под вода.
Как хубаво е да се будиш
от изгрева облян от светлина,
и в утринната тишина
да си огрян от свежест и красота.
Този миг е кратък,
на тишината се наслади
и от морския полъх ,
магията в сърцето си запази.
Илайза Рамадан, 4. клас
