„Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

 

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.“

Иван Вазов

Утрото на 24 май идва тихо, но носи в себе си величие. То не е обикновено утро – то е утро на памет, на гордост и на признателност. В този ден въздухът е наситен с нещо повече от пролет – с духа на словото, с ехото на вековете, с онова невидимо, но силно усещане, че принадлежим към народ, който е оцелял чрез буквите си.

Тази година празникът в ОУ „Христо Ботев“, с. Дорково премина под знака на словото и неговия дълъг, нелек, но славен път през българската история. Един път, започнал още с основите на държавността – от времето на хан Аспарух, преминал през величието на Златния век, през изпитанията на робството, за да достигне до днешния ден – жив, съхранен и предаван от поколение на поколение.

С особено вълнение учениците пресъздадоха този исторически път – от зараждането на българската държава, през делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, до силата на книжовността, която ни е съхранила в най-трудните времена. Словото оживя на сцената – не просто като текст, а като съдба, като борба, като надежда.

Празничното тържество беше открито с приветствено слово от директора на училището – г-н Ангел Гивечев, който с топли и вдъхновяващи думи поздрави учениците, учителите и гостите. Тържествената програма беше наситена с емоция, вдъхновение и уважение към миналото. Учениците не просто рецитираха и изпълняваха – те разказваха историята на един народ, който е доказал, че истинската сила не е в оръжията, а в духа. В духа, който пише, чете, помни.

Сред гостите на събитието бяха г-н Георги Кюркчиев – заместник-кмет на община Ракитово, г-н Николай Ковачев – кмет на с. Дорково, както и учители, оставили следа в училището, родители и ученици. В тяхно присъствие бяха отличени учители и читалищни дейци – хората, които днес носят факела на знанието. Наградени бяха и учениците, които със своите успехи доказват, че делото на словото има своето достойно продължение.

Особено вълнуващ акцент в програмата беше участието на младите танцьори от ансамбъл „Овчарска песен“. С всяка стъпка, с всеки ритъм те напомниха, че българското не е само в думите, а и в сърцето, в движението, в живата традиция.

Този празник отново ни припомни нещо съществено – че словото не е просто средство за общуване. То е нашата памет. Нашата история. Нашата идентичност. От първите стъпки на българската държава до днешните класни стаи – то ни е водило, съхранявало и изграждало.

И когато отново прозвучи „Върви, народе възродени…“, нека го чуем не само с ушите си, а и със сърцето си. Защото в тези думи е събрана цялата ни съдба – на народ, който е избрал да живее чрез знанието, чрез културата, чрез светлината.

24 май не е просто празник – той е доказателство, че докато пазим словото, пазим и себе си.