В навечерието на Коледа, когато снежинките танцуваха като малки бели феи, прозорците блещукаха от свещите, една топла къща живееха две необичайни приятели – кучето Лейди и котаракът Бадем. Лейди беше рижа кокерка с меки уши и огромно сърце. Тя обичаше всички – от хората до елховите шишарки в двора. Бадем, от своя страна, беше пухкав сив котарак с очи като две зелени маслинки и характер, който винаги се люшкаше между „остави ме да спя“ и „моля те, разкажи ми още“. Коледа беше любимият им празник. За Лейди – заради ароматите на канела и джинджифил, за Бадем — заради възможността да се сгуши под елхата, сякаш е най-луксозното легло на света. Но тази година се случи нещо странно. На сутринта преди Бъдни вечер двамата откриха, че елхата изглежда… тъжна. Игличките и бяха увехнали, лампичките мъждукаха, а звездата на върха се клатеше, сякаш всеки момент ще падне.
 – Лейди, виждаш ли това? – измърка Бадем, като сви опашката си. – Елхата сякаш е забравила, че утре е Коледа!
 – Не може да бъде! – излая Лейди. – Ние трябва да върнем духа и. Иначе Дядо Коледа може да си помисли, че тук не го очакваме!
Двамата се спогледаха решително. Планът беше ясен – трябваше да открият къде е изчезнала коледната магия. Те тръгнаха на разходка из заснежения двор. Изведнъж, зад стария орех, Лейди забеляза малка искрица, която се плъзга по снега.
 – Бадем, виж! Нещо светва! – възкликна тя.
Котаракът леко се привдигна и приклекна като ловец:
 -Това е… искра. Но не каква да е. Мирише на… канела.
След миг искрата се издигна във въздуха и се превърна в малко сияйно същество – коледно елфче, едва колкото едно кучешко лакомство.
 – Ах! – изпищя то. – Намерихте ме! Съжалявам, че елхата ви изглежда тъжна. Случайно изпуснах част от коледната магия, докато препълвах торбата на Дядо Коледа. Тя… се разпиля.
 – Разпиля? Колко? – попита Бадем, като повдигна вежда.
 -Около… три блестящи капчици – промълви елфчето. – Без тях елхата губи блясъка си.
– Значи трябва да ги намерим! – заяви Лейди.
Елфчето се замисли и каза:
– Знам само, че капчиците винаги отлитат към местата, където има добри сърца. Търсете топлина, доброта и… малко чудо. Първата следа ги отведе до съседското куче – стария спанил Руми. Той лежеше треперещ на верандата си. Една блестяща капчица се беше сгушила в козината му, сякаш иска да го стопли.
– Руми, защо си навън? – попита Лейди.
– Домакините ми са на работа, забравили са да ми отключат люка – промърмори той.   Лейди и Бадем на момента се втурнаха да му направят място при себе си. Лейди бутна леко вратата на тяхната къща, която беше леко открехната, а Бадем побутна Руми с лапа към топлия килим. Щом Руми из мяука… тоест, излая от благодарност, първата капчица магия се издигна и прилепна към носа на Лейди. Втората следа ги отведе до малката момиченце от съседната къща, което плачеше, защото беше счупила любимата си снежинка-орнамент. Бадем, който иначе не бе почитател на малките хора и шумове, внимателно се приближи, повдигна с лапа парченцата и ги подреди като пъзел. Лейди донесе лепило от дома им – от онова, което стопаните ѝ използваха за коледни декорации. След няколко минути орнаментът беше като нов. Момиченцето през сълзи се усмихна и ги прегърна. Втората капчица магия се издигна и кацна върху опашката на Бадем, който изсумтя, но не я отстрани. Оставаше само една. Тя се бе озовала на най-неочакваното място – върху елховата звезда, която беше паднала в двора. Лейди и Бадем я намериха разклатена в снега, едва забележима.
 – Последната! – възкликна Лейди.
Но когато се опитаха да я вземат, капчицата не помръдна.
  – Какво има? – попита Бадем.
Елфчето се появи отново и прошепна:
 – Последната капчица може да се събуди само ако някой направи добро без никой да го види. Без похвали. Без свидетели. Лейди и Бадем се спогледаха. Няколко минути мислиха. После Лейди тихо забута котарака:
 – Ела.
  Двамата се върнаха при Руми и му оставиха одеялце до леглото, за да му е топло през нощта – без да кажат нищо. После се върнаха тихичко в дома. И тогава тя – последната капчица – се раздвижи, засия и сама литна към елхата в хола.  Когато се прибраха, сърцата им подскочиха: елхата отново блестеше! Лампичките сияеха, игличките блестяха като току-що заснежени, а звездата на върха се издигна гордо, сякаш никога не беше падала. Елфчето се поклони:
 – Вие върнахте коледната магия. Дядо Коледа ще бъде доволен!
 -А ние просто… помогнахме – скромно каза Лейди.
 Бадем прозяпа, но очите му искряха:
 – На Коледа така се прави.
  И точно в този момент отвън се чу звън. Не просто кой да е звън, а онзи – ясен, кристален, коледен. Двамата изтичаха до прозореца и видяха в небето шейна, теглена от елени. Един глас се чу далеч-далеч:
 – Весела Коледа, Лейди и Бадем!
 И тази Коледа беше по-магична от всякога – защото я бяха спасили две топли, добри сърца. И защото истинското чудо винаги се ражда там, където има приятелство.

Ясена Маджарова VI a клас