Навън снегът тихо покриваше улиците, а коледните светлини трепкаха като малки звездички. Хората бързаха към домовете си с торби, пълни с подаръци, но малцина забелязваха възрастния мъж, седнал на пейката до спирката. Мария се прибираше от училище, когато го видя. Той трепереше от студ и стискаше в ръцете си стара чаша. Момичето се поколеба за миг, после свали шалчето си и го подаде на непознатия. Весела Коледа – каза тихо тя. Мъжът я погледна изненадано, а в очите му блеснаха сълзи.И на теб, дете – отвърна той с усмивка. Мария продължи по пътя си, без да подозира, че малката и постъпка ще се предава нататък. Малко по-надолу жената от кварталния магазин подари топъл хляб на същия човек. По-късно един шофьор спря и го закара до приют. Вечерта градът беше същият снежен и студен, но сякаш по-светъл. Не заради лампичките, а заради хората, които бяха направили малки добрини без да очакват нищо в замяна. А Коледа се усмихна тихо, защото знаеше, че точно от такива жестове се ражда истинската и магия.

Никол Пандева VI клас