Слънцето едва се подава над хоризонта, но вече знае – пролетта е тук. Усеща се във въздуха – ухае на цветя, на събуждане, на надежда. И както природата разцъфва, така разцъфват и традициите, носени от векове. В село, в града, на мегдана или в училищния двор – Лазаровден и Цветница се връщат при нас, всяка пролет, със звън от песни и цветни венци.
На Лазаровден момичетата – лазарки – обличат пъстрите си носии, сплитат косите си с цветя и тръгват по домовете. Песните им са благословия за здраве, плодородие и късмет. Те не просто пеят – те предават живото слово на народа, онова, което свързва миналото с настоящето, корена с листата.
Цветница идва след Лазаровден като истински празник на живота. Всеки, който носи името на цвете, получава не само честитка, а и усмивка, пролетно настроение и прегръдка. Църковните звънци приканват хората към храмовете, а върбовите клонки, занесени вкъщи, са като щит срещу злото. Цветница е тиха и светла, напомняща, че и след най-дългата зима идва възкресение – и в природата, и в човешката душа.
Във връзка с осъществяване на един от основните приоритети в Плана за дейността на Регионално управление на образованието – Пазарджик за учебната 2024-2025 година и Индивидуалния план за контролно-методическата дейност на експерта за обучението в начален етап: Повишаване знанията, уменията и компетентностите на учениците в образователния процес, вкл. и чрез споделяне на добри практики и оказване на методическа подкрепа в урочната работа по отделните учебни предмети, както и за осъществяване на интегрирано междупредметно взаимодействие за придобиване на ключови компетентности, повишаване на мотивацията за учене и резултатите от обучението на учениците (т. 2.2.1.), и в партньорство с педагогическия екип на ОУ „Христо Ботев“, с. Дорково, общ. Ракитово, обл. Пазарджик днес учениците от V и VI група с ръководители г-жа Ели Трендафилова и г-жа Красимира Рамадан съживиха традициите. Те представиха обичаите на двата празника, като показаха колко е важно традициите да се съхраняват. Така се пази традицията – не като спомен, а като жива прегръдка между поколенията.
