21 март -няма нищо случайно в тази дата. Тризомия на двадесет и първа хромозомна двойка, позната още като „Синдром на Даун“. Няма подходяща дума, с която да наречем това „явление“. То не е диагноза, нито е заболяване. То е различие – но красиво такова. Хората с това различие са красиви, добри и греят като слънца. Те са мили, грижовни и обичливи. Те са такива, каквито всички ние трябва да бъдем. Те са хората, от които всеки един от нас трябва да взема пример. Трябва да бъдем добри… като тях.

Всяка година, даже всеки ден семейството на Крис и Микаела ни напомнят, че тези хора трябва да бъдат приети от обществото. Те доказаха на света, че няма невъзможни неща, когато истински искаш да промениш света. Те промениха мирогледа ни, накараха ни да обичаме различията помежду ни. Микаела е едно прекрасно слънчево дете, което с помощта на много специалисти и обичта на родителите си успя да докаже, че да имаш синдром на Даун не е нито страшно, нито опасно. Микаела е само едно от хилядите деца по света, които ежедневно се сблъскват с неволите на живота, но благодарение на хората около тях те успяват да се справят с трудностите.

Качеството на живот на хората със синдром на Даун може да се подобри чрез задоволяване на техните нужди от здравни грижи, включително редовни прегледи при здравни специалисти за наблюдение на психическото и физическото състояние. Хората със синдром на Даун могат да постигнат оптимално качество на живот чрез родителски грижи и образователна подкрепа като приобщаващо образование. Това улеснява тяхното участие в масовото общество и реализирането на личния им потенциал.

21 март дава глас на хората със синдром на Даун и възможност да бъдат чути. Дава глас и на нас – тези, които ги подкрепяме и приемаме. Затова ние, учителите и учениците от ОУ „Христо Ботев“ с. Дорково, отново заявяваме: „НИЕ ПРИЕМАМЕ!“ Приемаме слънчевите хора, приемаме тяхното различие и приемаме да накараме и всички вас да ги приемете!

#АзПриемам!