„Мрачна и жалостна е нашата история от подпаданието ни под турците дору до днешните времена, тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ! Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на врата му, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги, в кои са заковани и ръце и нозе, и ум и воля, и в кои и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове – злодейства, безчестия, колове, бесила, мъки, тъмница, – най-после даалийци и кърджалии, фанариоти и чорбаджии, черкези и татари, – с една дума, зло, варварско зло, кое само едно азиатско въображение може обхвана, зло от завоевателя Мурада до читашкия реформатор Азиса – това са страниците на тази история, на това наше вчера. Кървави страници, горчиво преминало! Но днес, днес не е ли пак същото черно тегло, същият хомот, същите вериги?”

Христо Ботев, Из „Народът вчера, днес и утре“

Това са думи, изречени от вечния българин Христо Ботев. Думи, които все още са
актуални и ни карат да се замислим много над нашия живот и душевност. Дали
наистина всичко си е постарому, така както той го представя, или все пак нещо се
е променило в наши дни. Станали ли сме по-смели и борбени като великия поет и
революционер, чиито думи и до днес отекват в съзнанието ни. Това са въпроси,
върху които всеки може да се замисли и да си отговори сам.
Днес отбелязваме 172 години от раждането на великия Ботев. Христо Ботев е
българин, който предизвиква у нас чувство на гордост и признателност. Едно име,
което пазим в сърцата си и едва ли някога ще забравим, защото личността му
наистина е способна да докосне всекиго.
Учениците и учителите от ОУ „Христо Ботев“ се преклониха пред делото на
поета, като представиха кратка програма, която включваше рецитал, песни и
презентация, разказваща накратко живота му.