В студените февруарски дни България отново притихва в знак на почит към своя най-светъл герой – Васил Левски. Изминаха 153 години от трагичния 18 февруари 1873 година, но времето не успява да заличи силата на неговото дело. Апостола продължава да бъде жив в националната ни памет – като символ на безкористна саможертва, нравствена чистота и непоколебима вяра в свободата.

И тази година учители и ученици от ОУ „Христо Ботев“ сведоха глави пред подвига на Дякона. С литературно-музикална програма шестокласниците и учениците от вокалната група към НП „Заедно в изкуствата и спорта“, с ръководители г-жа Анна Мацанова и г-жа Екатерина Бояджиева, пресъздадоха чрез слово и песен величието на неговата личност. С трепет и уважение учениците припомниха заветите му и отправиха послание към всички присъстващи – да пазят жив идеала за „чиста и свята република“.

Днес повече от всякога осъзнаваме, че Левски не принадлежи единствено на историята. Той е моралната мярка, по която измерваме собствените си избори. Неговата мечта беше не само за свободна България, а за общество, изградено върху равенство, справедливост и човешко достойнство.