„О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня…“

Христо Ботев

Васил Левски е символ на решителността, смелостта и пожертвователността. Левски ни изпълва с гордост и самочувствие и именно тези чувства ни сплотяват като общност.

Имаме нужда от Левски, защото ние сме хора, избрали материалното, без усет за висините на духа, без чувство за принадлежност към родината. Липсата на идеали води до бездуховност, а бездуховността – до разруха. Не е дадено на всеки да въстава, да бъде революционер, но е дадено на всеки да милее за родината си, за бащиния си дом. Именно такива личности като Левски са направили възможно днес ние да живеем в свободна земя и да бъдем свободни граждани на своята родина България.

С кратка литературно-музикална програма, подготвена от учениците от 7. и 3. клас, учениците и учителите от ОУ „Христо Ботев“ се преклониха пред делото на Апостола.

Нека помним името и делото му, за да можем да се наречем българи, патриоти и родолюбци! Нека Левски бъде пример във всеки миг от ежедневието ни! На такива уроци ни учи Апостола и ако не можем да бъдем като него, нека поне помним и тачим заветите му!